Много хора си мислят, че мързела е нещо лошо, което трябва да бъде изкоренено. Дали е така? Факт е, че тук няма да говорим за обикновен мързел, а за тежко заболяване, което често се бърка с мързел, наречено "хронична умора".
Синдромът има множество наименувания, някои от които са: Синдром на Хроничната Умора; Пост-вирусен синдром на хроничната умора; Синдром на Ебщайн-Бар и пр.
Фибромиалгията според някои е абсолютно различно заболяване, с няколко общи симптома, а според други - частен случай на СХУ.
Както показва името, основния симптом е тежка уморяемост. Много хора казват, че сутрин едва стават от леглото. И аз ставам трудно, дано да нямам това състояние :-) Хроничната умора обаче е тежко състояние, което намалява качеството на живот на индивида.
Много често това състояние е пренебрегвано от лекарите. Причината е неяснотата на симптоматиката, доскоро неизвестен метод за точна диагостика и пр. Клиничните симптоми са разнообразни и включват: силна умора; обща слабост; депресия; нарушение в мислене и концентрация; нарушения в съня; генерализирани болки; главоболие; болки в гърлото; болки в ставите; болки в мускули; единични или множествени подути лимфни възли; субфертилитет; мениероподобна симптоматика; синдром на възбудения пикочен мехур и др. Често симптомите се предшестват от простудно заболяване.
Според някои проучвания заболяването обхваща под 1% от населението (0.3-1%), а според други в света има около 17 милиона диагностицирани.
Доскоро диагнозата на заболяването се поставяше само след изключване на всички останали възможни състояния. Сами разбирате, че това е много скъпа методология, която е неприложима в по-бедните страни (у нас). В много от случаите диагноза не се поставя, затова и смятам, че епидемиологичните проучвания са неточни и най-вероятно занижени.
В края на 2009 г. бе съобщено откритието за връзка между синдрома на хроничната умора и ретровирус, наречен Xenotropic murine leukemia virus (XMRV). Открито бе (непотвърдено), че при популация от около 200 болни вирусът се среща в 96% от случаите, докато при здрави индивиди вируса се среща в около 3%. XMRV е ретровирус, което означава, че той съдържа РНК и кодират ензима обратна транскриптаза, освен това го носят във вирона си. При заразяване на клетка, този ензим резаписва информацията от вирусната РНК върху клетъчната ДНК, като по този начин кода на гените остава в генома на клетката завинаги. Или казано по друг начин - вируса записва информацията, необходима за възпроизводството си измежду всичката информация на заразената клетка. Ако това се случи с полови клетки, то вирусните гени се предават на наследника. Вмъкването на вирусната информация става на случайно място, като в повечето случаи тази информация е неактивна. Смята се, че около 3% от цялата ни генетична информация в вирусна, с която са били заразени нашите предци.
Ретровирусите си играят на ниско ниво с клетъчната ДНК. При тези процеси е възможно да се получи объркване и последващи от това мутации. При някои мутации се развиват злокачествени процеси, или по друг начин казано - ретровирусите са едни от отговорниците за развитието на рака. Това разбира се не е единствената причина за рак, дори е една от по-ретките. Според някои проучвания едва 7% от всички болни от рак боледуват поради наличието на ретровируси. Специално XMRV се свързва с рака на простатата, който е много агресивен. Интересното е, че вируса на СПИН също е ретровирус, но не са открити данни директно да води до рак (винаги е в следствие на силно занижения имунитет).
Интересен факт е, че се смята за възможно да има пренесена вирусна ДНК (например от родителите ни), като при някакви обстоятелства да се получи производство на тези вируси от този генетичен материал. По този начин се обяснява възникването на зараза на места, където това е невъзможно да се случи.
XMRV се предава чрез обмен на телесни течности, т.е. чрез заразени игли и спринцовки, преливане на кръв, по полов път. Дарената кръв не се тества за този вирус, така че в някои случаи е възможно заразата да бъде пренесена. Заразяване чрез въздушно-капков път не се наблюдава.