Кръводаряване

Тази статия я пиша, за да напомня на всички ни за нещо доста известно - кръводаряването. Всички знаем, че нашата кръв може да спаси живот, но са наистина малко хората, които дават кръв просто така, без причина. Като се замисля - не познавам такива ?! Поради тази причина ще опиша неща, които може би вече са известни на повечето хора, просто за напомняне.

Отивайки да дарим кръв ние помагане може би не само на един човек. Дори и да не спасим живот ние ще облекчим живота на тежко болни хора. Кръвта не се продава!

Защо да дарим кръв? Този въпрос може би си задава всеки един, който чете тази статия. Просто е - помагаме на някой, който е изпаднал наистина в беда. Дарената кръв се обработва и се използва както като цялостна кръв, така и като отделните й съставки - тромбоцитна маса, плазма, еритроцитна маса. В днешно време доста рядко се прелива чиста кръв, по-скоро се използват продуктите. Поради тази причина с едно кръводаряване ние помагаме на няколко нуждаещи се.
В България има практика за набиране на кръводарители чрез изискване на бележки за дарена кръв преди планови операции. Броя на дарителите се определя индивидуално, но обикновено двама са достатъчни. Пред всеци трансфузионен център ще забележите чакащи хора (обикновено цигани), които питат дали се търсят донори. Те използват уплахата на близките на болния и дават срещу солидно заплащане своята кръв. Това деяние е престъпно според законите на РБ. Не само това, но и тези хора дават по-често от необходимото кръв и по този начин дават недостатъчно годна такава. Разнообразието на кръвни продукти (кръвна група) се нарушава. Нарушава се и от факта, че сред циганското население преобладава една определена кр. група - група B. По този начин често се получава излишък на определена кр. група банки и недостиг на други. Независимо обаче от коя кр. група сме ние трябва да дарим кръв.

Какво получаваме?

Как се извършва самата процедура?

  1. Извършва се проверка по лична карта за последно дарителство и за регистрирана причина за недопускане за кръводаряване. Може да се дава кръв през 60 дни;
  2. Попълва се анкетна карта с множество въпроси - лични данни, въпроси за оперативни процедури, кръвопреливане, заболявания, медикаменти;
  3. Извършва се общ преглед - измерване на артериално налягане и аускултация на сърцето;
  4. Измерва се хемоглобина чрез експресен метод, както и се изследва кр. група. Това става с кръв от безименния пръст на едната ръка. Боцването е с автоматична игла със сменяем еднократен накрайник, като иглата се движи изключително бързо и с определено проникване. По този начин самото боцване на практика почти не се усеща. Иглата е еднократна и поради тази причина няма риск от заразяване;
  5. Самата процедура по взимане - даряващия ляга на кушетка. На едната ръка се поставя есмарх (или гумен маркуч), който да запушва вената и се убожда с игла. През иглата кръвта започва да тече с специален сак, поставен на специална масичка, която разбърква кръвта и я предпазва от утаяване. В сака има и вещество, което ще я предпази от съсирване и ще удължи живота на кр. продукт. Малко сакче, свързано последователно на маркуча, преди големия сак служи за събиране на кръв за изследвания. Самата процедура отнема 20-ина минути до напълването на сака с необходимото количество кръв. Убождането се усеща като леко боцкане, след което болка няма. Поставя се стегната превръзка на мястото на убождането за около 3-4 часа, с цел да се предоврати евентиално изтичане на кръв от вената под кожата и поява на синина. Всички материали са за еднократно използване, с което се елиминира риска от зарази;

Не се допускат хора, които страдат от следните заболявания:

Риск при кръводаряване: Риска от заразяване с болести при кръводаряване е елиминиран. Всички използвани консумативи са за еднократна употреба. Риска е свързан с усложнения на венепункцията (спукване на вена, хематом), които са преходни и отминават бързо. Възможно е да се наблюдава дискомфорт след кръводаряването и анемични прояви - умора и сънливост, които също са преходни. При наличие на усложнения и дискомфост по време на процедурата - кръводаряването се прекратява.

Изследване на продуктите: Изследването е изключително скъпо и поради тази причина се смесват няколко проби (обикновено 10) и всички се изследват общо за трансмисивно предавани болести (СПИН, Сифилис, Хепатити). При наличие на отрицателен резултат се приема, че и 10-те проби са чисти. При наличие на позитивен такъв пробите се изследват поотделно със съответния тест. Когато се открие проблем дарителят се уведомява по телефона (в анкетната карта се записва актуален телефон). Резултатите от изследванията се получават след 10 дни, срещу лична карта (устно) или писмено с предварително подаване на молба.

Цена: всички изследвания, консумативи и манипулации, както и полагащите се хранителни продукти са безплатни за кръводарителя.

В заключение може да се каже, че кръводаряването не носи никакъв риск за дарителя, не е неприятно, носи морално удовлетворение, два дни заслужен отпуск, както и малко хранителни продукти.

Малко за кръвните групи: Открити са едва през 1900 г. от Карл Ландщайнер. Съществуват четири вида кр. групи - 0, A, B, AB. Никое от твърденията, че е необходимо да се спазват диети според кр. групи, да не намира партньор според кр. групи и пр. не са доказани. Трябва да се преливат само кръв и продукти от същата кр. група, от която е и получателят. Допустимо е (по изключение) да се преливат и от различни кр. групи, като 0 е универсалния дарител (може да дава на всички останали), а AB е универсалния приемател (може да приема от всички).

даряващ/
даряван
A B AB 0
A + - - +
B - + - +
AB + + + +
0 - - - +

Е, нещата не са чак толкова прости. Тук има някои разновидности - кр. група А има два подвида А1 и А2, освен това се включва и резус фактора.